нещо старо…

Преди време мислех че няма любов,
имах нужда от човек, който да обичам до гроб,
но това беше преди да те открия,
а сега дори и да искам от теб не мога да се скрия,
седнал на земята и се чудя къде си ти,
изправям се и крещя името ти,
в ноща, моля се да си до мен,
нали знаеш че аз искам да съм с теб,
ти си моето момиче,
от тук до края на света,
ще се науча да плувам,
ще се науча да ставам,
всеки път когато падам…
ще се науча да летя,
за да мога до луната да те заведа,
най-красивото цвете за теб ще откъсна,
само и само любовта ми да ти докажа,
някой може да мисли че всичко е шега,
но ти за мен си единствена,
искам да съм с теб завинаги,
какво и да става между нас – любовта надделява,
обичам те много и май е завинаги,
може и да се повторя но трябва да го кажа,
ти си най-красивото ми в живота,
и ти си моято надежда и опора,
и искам да ти кажа,
ОБИЧАМ ТЕ ЗАБОГА !

П.С. Писано… някъде през лятото на миналата година…

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 Bulgaria License.