Сутрин те търся из стая празна…

Сутрин те търся, из стая празна, пак те няма, сърцето вече изсъхна, като цвете в саксия, оставено без вода, не съм виновен аз че умира любовта. В трудните моменти ми подай ръка, не бъди по-жестока от съдбата, по-студена от зимата знам – не си, за теб мечтая всяка нощ до зори. Сърцето всякаш е празна яма, мечта от красота...